Референдум

Референдумът (или плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е форма на пряка демокрация. Има 2 вида: задължителен референдум и факултативен референдум.

Плебисцит

Плебисц̀ит е форма на референдум, но обикновено допитването е по въпроса за националната принадлежност на населението на дадена област. Плебисцити се провеждат най-вече след Първата световна война по внушение на американския президент Удроу Уилсън, който смята, че е нужно всяка националност да живее в собствената си държава (иредентизъм). Плебисцитите са предвидени във Версайския договор (1919 г.) предимно за оформяне границите на Германия. През 1920 и 1921 г. са проведени следните плебисцити:

  • в областта Шлезвиг между Германия и Дания (10 февруари 1920), изгубен от Германия, която печели само 25% от гласовете
  • в областта Холщайн отново между Германия и Дания (14 март 1920), спечелен от Германия с 81% от гласовете
  • в южната част на Източна Прусия между Германия и Полша (11 юли 1920), спечелен от Германия с 97,5% от гласовете
  • в областта на градовете Ойпен и Малмеди между Германия и Белгия (20 септември 1920), спечелен от Белгия
  • в околностите на град Клагенфурт между Австрия и Югославия (10 октомври 1920), спечелен от Австрия
  • в Горна Силезия между Германия и Полша (21 май 1921), спечелен от Германия с 60% от гласовете (победителите от Антантата обаче решават да разделят областта и да оставят една трета от нея на Полша)
  • в областта Бургенланд между Австрия и Унгария (14 декември 1921), спечелен от Австрия
  • в областта Саар, която през 1919 г. е предадена за 15-годишно управление на Антантата (всъщност на Франция); плебисцитът се провежда на 3 януари 1935 г. между Франция и Германия, когато Хитлер вече е на власт; спечелен е от втората с над 90% от гласовете.

Референдум в България (1946)

Чрез референдум е променена формата на държавно управление в Царство България през 1946 г. Законността на този референдум се оспорва от някои, тъй като според тях страната преминава от демокрация към диктатура, референдумът се провежда в условията на нечуван терор, а резултатите са грубо фалшифицирани от участниците в поставения на власт от СССР т.нар. Отечествен фронт, като при това България в този момент е окупирана от чужда държава, която грубо налага на страната своята политическа система, обществен морал и начин на живот. Тези твърдения, според противниците на референдума, са отхвърляни от тоталитарния комунистически режим и пренебрегвани от неговите привърженици.

През 1971 г. се провежда референдум за нова Конституция, проведен на 16 май 1971 г. Преди това е проведена широка обществена дискусия във връзка с основните текстове. Студенти от специалност "Икономика и Организация на Туризма при "ВИНС "Д.Благоев" от Варна предлагат в текста да се впише, че : "Ръководна сила в обществото и държавата е БКП", което става факт в прословутия член 1. Впоследствие, същата норма се появява и в Конституцията на СССР от 1977 г. В крайна сметка, през 1985-89 г. , същите студенти, но вече като членове на Дружество "Нове" от Свищов настояват този член да бъде премахнат.